Болката
Не, не искам да остарявам, но остарявам
и по очите ми даже личи
как с всички по-малко се прощавам,
чрез отронените ми горещи сълзи.
Не, не мислете, че плачех за вас,
не се научих да живея с обиди,
аз чрез душата си ви обичах без глас,
така че болката ми никой няма да види.
Тя единствена ще си остане за мен
да гори с сърцето ми като рана,
в която умира и най-щастливият ден
във всяка нощ - неразгадана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
