30 jul 2025, 0:33

Болката

  Poesía » Otra
226 0 0

От истината знам боли,

но повече ще страдам,

ако не я призная.

Ако не върна ума

и сетивата си към

онова, което съм,

което ми е нужно

в този миг и в този ден,

за нас, за теб и мен.

Светът около нас

ще бъде пъстър,

ще предизвиква,

и ще ни владее,

ще потушава пламъка

на чувствата

с лекотата на

вятъра пролетен.

Да продължим ли

да се борим,

трябва да решим .

Дали е нужно,

или безмислено е -

да търсим крайното

в безкрая и тленното

в непреходното,

неизбежното,

предопределеното.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...