30.07.2025 г., 0:33

Болката

225 0 0

От истината знам боли,

но повече ще страдам,

ако не я призная.

Ако не върна ума

и сетивата си към

онова, което съм,

което ми е нужно

в този миг и в този ден,

за нас, за теб и мен.

Светът около нас

ще бъде пъстър,

ще предизвиква,

и ще ни владее,

ще потушава пламъка

на чувствата

с лекотата на

вятъра пролетен.

Да продължим ли

да се борим,

трябва да решим .

Дали е нужно,

или безмислено е -

да търсим крайното

в безкрая и тленното

в непреходното,

неизбежното,

предопределеното.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...