30 июл. 2025 г., 00:33

Болката

229 0 0

От истината знам боли,

но повече ще страдам,

ако не я призная.

Ако не върна ума

и сетивата си към

онова, което съм,

което ми е нужно

в този миг и в този ден,

за нас, за теб и мен.

Светът около нас

ще бъде пъстър,

ще предизвиква,

и ще ни владее,

ще потушава пламъка

на чувствата

с лекотата на

вятъра пролетен.

Да продължим ли

да се борим,

трябва да решим .

Дали е нужно,

или безмислено е -

да търсим крайното

в безкрая и тленното

в непреходното,

неизбежното,

предопределеното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Марулевска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...