катеринарина (Катя)
331 972
2 mar 2007, 16:58

болката 

  Poesía
512 0 6
Болката е странно нещо,
цял живот във нас гризе!
Молим се и палим свещи.
Знаем, всички ще умрем!

Гробове копаем, плачем,
надживяваме - напук
хора и съдби, под наем
сме, обаче всички тук.

Празни стаи, само шепот,
спомени, албуми прашни,
сънища, надежден трепет,
шум от стъпките познати!

Болката ще ни припомни
безпощадно в някой миг,
че сме слепи и виновни,
че лъжовно ни боли!

И от мъка безнадеждна
ще превиваме тела,
и животът ще е бездна,
а спасение смъртта.

Само майка вечно жали,
нея вечно я боли!
В нея вечно зее рана,
в нея болката не спи.

Нека свещ да си запалим,
и да се помолим с жар,
често болка да ни пали,
БОЛКАТА е, знайте, ДАР!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??