2 mar 2007, 16:58

болката

  Poesía
670 0 6
Болката е странно нещо,
цял живот във нас гризе!
Молим се и палим свещи.
Знаем, всички ще умрем!

Гробове копаем, плачем,
надживяваме - напук
хора и съдби, под наем
сме, обаче всички тук.

Празни стаи, само шепот,
спомени, албуми прашни,
сънища, надежден трепет,
шум от стъпките познати!

Болката ще ни припомни
безпощадно в някой миг,
че сме слепи и виновни,
че лъжовно ни боли!

И от мъка безнадеждна
ще превиваме тела,
и животът ще е бездна,
а спасение смъртта.

Само майка вечно жали,
нея вечно я боли!
В нея вечно зее рана,
в нея болката не спи.

Нека свещ да си запалим,
и да се помолим с жар,
често болка да ни пали,
БОЛКАТА е, знайте, ДАР!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...