болката
Болката е странно нещо,
цял живот във нас гризе!
Молим се и палим свещи.
Знаем, всички ще умрем!
Гробове копаем, плачем,
надживяваме - напук
хора и съдби, под наем
сме, обаче всички тук.
Празни стаи, само шепот,
спомени, албуми прашни,
сънища, надежден трепет,
шум от стъпките познати!
Болката ще ни припомни
безпощадно в някой миг,
че сме слепи и виновни,
че лъжовно ни боли!
И от мъка безнадеждна
ще превиваме тела,
и животът ще е бездна,
а спасение смъртта.
Само майка вечно жали,
нея вечно я боли!
В нея вечно зее рана,
в нея болката не спи.
Нека свещ да си запалим,
и да се помолим с жар,
често болка да ни пали,
БОЛКАТА е, знайте, ДАР!
цял живот във нас гризе!
Молим се и палим свещи.
Знаем, всички ще умрем!
Гробове копаем, плачем,
надживяваме - напук
хора и съдби, под наем
сме, обаче всички тук.
Празни стаи, само шепот,
спомени, албуми прашни,
сънища, надежден трепет,
шум от стъпките познати!
Болката ще ни припомни
безпощадно в някой миг,
че сме слепи и виновни,
че лъжовно ни боли!
И от мъка безнадеждна
ще превиваме тела,
и животът ще е бездна,
а спасение смъртта.
Само майка вечно жали,
нея вечно я боли!
В нея вечно зее рана,
в нея болката не спи.
Нека свещ да си запалим,
и да се помолим с жар,
често болка да ни пали,
БОЛКАТА е, знайте, ДАР!
© Катя All rights reserved.
