6 jul 2017, 11:13

Болката остава!

859 0 2

Ако хората от тебе се отричат,
аз не бих направила това.
Винаги ще те обичам
и ще търся твоята ръка,
Мъжката си сила ти ми даде,
и душата нежна на дете,
и как поне веднъж не ме предаде,
да ми докажеш, че съм с каменно сърце!
Научи ме да бъда честна,
и какво спечелих от това?
Нямам твоята известност,
но поех по твоята следа.
Липсваш ми и нощ, и ден,
тъжно ми е, че те няма.
Радвам се, че бил си винаги до мен!
... Но болката остава ...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...