Болката остава!
Ако хората от тебе се отричат,
аз не бих направила това.
Винаги ще те обичам
и ще търся твоята ръка,
Мъжката си сила ти ми даде,
и душата нежна на дете,
и как поне веднъж не ме предаде,
да ми докажеш, че съм с каменно сърце!
Научи ме да бъда честна,
и какво спечелих от това?
Нямам твоята известност,
но поех по твоята следа.
Липсваш ми и нощ, и ден,
тъжно ми е, че те няма.
Радвам се, че бил си винаги до мен!
... Но болката остава ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Станчева Всички права запазени
