Болката остава!
Ако хората от тебе се отричат,
аз не бих направила това.
Винаги ще те обичам
и ще търся твоята ръка,
Мъжката си сила ти ми даде,
и душата нежна на дете,
и как поне веднъж не ме предаде,
да ми докажеш, че съм с каменно сърце!
Научи ме да бъда честна,
и какво спечелих от това?
Нямам твоята известност,
но поех по твоята следа.
Липсваш ми и нощ, и ден,
тъжно ми е, че те няма.
Радвам се, че бил си винаги до мен!
... Но болката остава ...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Станчева Все права защищены
