16 jul 2007, 12:15

Болката от любовта 

  Poesía
1449 0 6
Болката от любовта

Мрак се спуска над града,
така студена е сега нощта,
сърцето ми е ледено като скала,
ранено като малка птичка без крила.

Пред мене взирам се във тъмнината,
но в стаята при мен е само тишината.
Единствено часовникът безмилостно тиктака
и отброява времето на самотата.

Като горски пожар в летен ден
запали ти любовта във мен,
но ти си тръгна и останах аз в плен
на тоз пожар отново, ден след ден!

С какво заслужих таз съдба?
С какво заслужих само болка и тъга?
Раздадох се пред тебе аз изцяло,
но търсеше причини ти за щяло и не щяло!

Обръщаше ми гръб и просто си отиваше,
оставяше ме пак сама в нощта.
Всеки ден по малко ме убиваше -
останах аз накрая без душа!

И ето, пак се взирам в тъмнината,
и пак се вслушвам в тишината.
И ето, пак часовникът тиктака
и отброява времето на самотата!

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами какво да кажа....знам какво е любовно страдание
  • Да ти кажа ли нещо?!Това е човек,който себе си не обича,щом те е оставил.Нека си отива,не трябва да ти пука,щом не може да те оцени.Това е.
  • Вили,мерси много!
  • Маги,няма значение кой как те е оценил!
    Има хора които умеят да се изразяват абстрактно и оригинално,и навярно за това си позволяват да критикуват...но в крайна сметка,няма смисъл да се превръщаш в някой друг.Ти имаш свой собствен стил,а и стиховете ...според мен са плод на силни емоции,сядаш,изливаш ги на лист хартия...непосредствено и неподправено...така че,бъди себе си и остави хората да говорят!
  • След като поставяте 2-ки,моля ви да коментирате и да казвате защо,за да мога следващия път да се поправя и да го напиша по-добро!
  • Е какво да кажа.Ти си върха!
Propuestas
: ??:??