Болката от любовта
Болката от любовта
Мрак се спуска над града,
така студена е сега нощта,
сърцето ми е ледено като скала,
ранено като малка птичка без крила.
Пред мене взирам се във тъмнината,
но в стаята при мен е само тишината.
Единствено часовникът безмилостно тиктака
и отброява времето на самотата.
Като горски пожар в летен ден
запали ти любовта във мен,
но ти си тръгна и останах аз в плен
на тоз пожар отново, ден след ден!
С какво заслужих таз съдба?
С какво заслужих само болка и тъга?
Раздадох се пред тебе аз изцяло,
но търсеше причини ти за щяло и не щяло!
Обръщаше ми гръб и просто си отиваше,
оставяше ме пак сама в нощта.
Всеки ден по малко ме убиваше -
останах аз накрая без душа!
И ето, пак се взирам в тъмнината,
и пак се вслушвам в тишината.
И ето, пак часовникът тиктака
и отброява времето на самотата!
Мрак се спуска над града,
така студена е сега нощта,
сърцето ми е ледено като скала,
ранено като малка птичка без крила.
Пред мене взирам се във тъмнината,
но в стаята при мен е само тишината.
Единствено часовникът безмилостно тиктака
и отброява времето на самотата.
Като горски пожар в летен ден
запали ти любовта във мен,
но ти си тръгна и останах аз в плен
на тоз пожар отново, ден след ден!
С какво заслужих таз съдба?
С какво заслужих само болка и тъга?
Раздадох се пред тебе аз изцяло,
но търсеше причини ти за щяло и не щяло!
Обръщаше ми гръб и просто си отиваше,
оставяше ме пак сама в нощта.
Всеки ден по малко ме убиваше -
останах аз накрая без душа!
И ето, пак се взирам в тъмнината,
и пак се вслушвам в тишината.
И ето, пак часовникът тиктака
и отброява времето на самотата!
© Маги All rights reserved.
