Болката от любовта
Мрак се спуска над града,
така студена е сега нощта,
сърцето ми е ледено като скала,
ранено като малка птичка без крила.
Пред мене взирам се във тъмнината,
но в стаята при мен е само тишината.
Единствено часовникът безмилостно тиктака
и отброява времето на самотата.
Като горски пожар в летен ден
запали ти любовта във мен,
но ти си тръгна и останах аз в плен ...