28 sept 2017, 19:36

Болката отляво

  Poesía
548 1 1

 

 

 

Усилва се болката отляво.

Тя си е такава -

пулсираща, тръпчива,

силна или вяла

като есен влажна,

но и мълчалива

/не казва колко ми остава/.

А за мен е важно,

събирам още всичко

разпиляно ...

Дали ще мога

букет да оформя

за гроба ми

от всичките души-лица,

разпалвали огъня ми,

подали ми ръка,

когато вълците ме глозгали?

Как да отнеса

зад завесата оттатък

толкова любов

само като спомен

/без остатък/?

Питам болката ...

Човърка нещо и мълчи!

Тя не знае, гòрката,

когато стоиш на прага,

как опиянява дрогата,

да си още жив ...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...