28 sept 2017, 19:36

Болката отляво

  Poesía
546 1 1

 

 

 

Усилва се болката отляво.

Тя си е такава -

пулсираща, тръпчива,

силна или вяла

като есен влажна,

но и мълчалива

/не казва колко ми остава/.

А за мен е важно,

събирам още всичко

разпиляно ...

Дали ще мога

букет да оформя

за гроба ми

от всичките души-лица,

разпалвали огъня ми,

подали ми ръка,

когато вълците ме глозгали?

Как да отнеса

зад завесата оттатък

толкова любов

само като спомен

/без остатък/?

Питам болката ...

Човърка нещо и мълчи!

Тя не знае, гòрката,

когато стоиш на прага,

как опиянява дрогата,

да си още жив ...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...