Болката отляво
Усилва се болката отляво.
Тя си е такава -
пулсираща, тръпчива,
силна или вяла
като есен влажна,
но и мълчалива
/не казва колко ми остава/.
А за мен е важно,
събирам още всичко
разпиляно ...
Дали ще мога
букет да оформя
за гроба ми
от всичките души-лица,
разпалвали огъня ми,
подали ми ръка,
когато вълците ме глозгали?
Как да отнеса
зад завесата оттатък
толкова любов
само като спомен
/без остатък/?
Питам болката ...
Човърка нещо и мълчи!
Тя не знае, гòрката,
когато стоиш на прага,
как опиянява дрогата,
да си още жив ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
