Sep 28, 2017, 7:36 PM

Болката отляво

  Poetry
543 1 1

 

 

 

Усилва се болката отляво.

Тя си е такава -

пулсираща, тръпчива,

силна или вяла

като есен влажна,

но и мълчалива

/не казва колко ми остава/.

А за мен е важно,

събирам още всичко

разпиляно ...

Дали ще мога

букет да оформя

за гроба ми

от всичките души-лица,

разпалвали огъня ми,

подали ми ръка,

когато вълците ме глозгали?

Как да отнеса

зад завесата оттатък

толкова любов

само като спомен

/без остатък/?

Питам болката ...

Човърка нещо и мълчи!

Тя не знае, гòрката,

когато стоиш на прага,

как опиянява дрогата,

да си още жив ...

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...