valqka (Валентин Василев)
8 515

28 сент. 2017 г., 19:36

Болката отляво

Поэзия

550 1 1

Усилва се болката отляво.

Тя си е такава -

пулсираща, тръпчива,

силна или вяла

като есен влажна,

но и мълчалива

/не казва колко ми остава/.

А за мен е важно,

събирам още всичко

разпиляно ...

Дали ще мога

букет да оформя

за гроба ми

от всичките души-лица,

разпалвали огъня ми,

подали ми ръка,

когато вълците ме глозгали?

Как да отнеса

зад завесата оттатък

толкова любов

само като спомен

/без остатък/?

Питам болката ...

Човърка нещо и мълчи!

Тя не знае, гòрката,

когато стоиш на прага,

как опиянява дрогата,

да си още жив ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬