29 sept 2022, 15:04

Болката стой

  Poesía
535 0 0

Събиране на парчетата, останали от друг живот

Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето

Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми

Оставен да се скита, оставен да се разпръсне
След теб никога няма да бъда същият
Оставен да се довери;  несигурност
Нека те видя още веднъж
Когато изчезна, ти взе част от мен

Дори в един сън този свят няма смисъл

И след всичко, което направих
След цялата болка
След всичко, в което се превърнах
Ще изчезна

Като призрак на вятъра
Като избледняващи спомени
Беше само сън, така че ще изчезна

Сякаш светът, който познавах, продължава да минава
За разлика от празнотата, в която се превърнах

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...