Sep 29, 2022, 3:04 PM

Болката стой

  Poetry
532 0 0

Събиране на парчетата, останали от друг живот

Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето

Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми

Оставен да се скита, оставен да се разпръсне
След теб никога няма да бъда същият
Оставен да се довери;  несигурност
Нека те видя още веднъж
Когато изчезна, ти взе част от мен

Дори в един сън този свят няма смисъл

И след всичко, което направих
След цялата болка
След всичко, в което се превърнах
Ще изчезна

Като призрак на вятъра
Като избледняващи спомени
Беше само сън, така че ще изчезна

Сякаш светът, който познавах, продължава да минава
За разлика от празнотата, в която се превърнах

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...