Болката стой

Събиране на парчетата, останали от друг живот

Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето

Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми

Оставен да се скита, оставен да се разпръсне
След теб никога няма да бъда същият
Оставен да се довери;  несигурност
Нека те видя още веднъж
Когато изчезна, ти взе част от мен

Дори в един сън този свят няма смисъл

И след всичко, което направих
След цялата болка
След всичко, в което се превърнах
Ще изчезна

Като призрак на вятъра
Като избледняващи спомени
Беше само сън, така че ще изчезна

Сякаш светът, който познавах, продължава да минава
За разлика от празнотата, в която се превърнах