29 сент. 2022 г., 15:04

Болката стой

536 0 0

Събиране на парчетата, останали от друг живот

Този мимолетен спомен е всичко, което остави след себе си
Аз съм просто шепот, просто призрак, заключен във времето

Аз съм просто вакуум, само фрагмент, ехо във времето
Това разяжда ума ми

Оставен да се скита, оставен да се разпръсне
След теб никога няма да бъда същият
Оставен да се довери;  несигурност
Нека те видя още веднъж
Когато изчезна, ти взе част от мен

Дори в един сън този свят няма смисъл

И след всичко, което направих
След цялата болка
След всичко, в което се превърнах
Ще изчезна

Като призрак на вятъра
Като избледняващи спомени
Беше само сън, така че ще изчезна

Сякаш светът, който познавах, продължава да минава
За разлика от празнотата, в която се превърнах

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...