21 dic 2006, 6:26

Болката В Мен

  Poesía
767 0 0
Болката В Мен

Ти се прероди чрез мен,
Научи да се браниш и опита да полетиш,
Опита се да съживиш
Поезията.

Ти се храниш чрез мен,
Научи се да живееш, като ме ползваш,
Нямаш право да недоволстваш
Сега.

Ти се осмисляш чрез мен,
Достигна своят печален зенит.
Дали вече сме квит
С любовта ?

И не аз, а ти
Имаш нещо да ми кажеш,
Но мен пак ме боли,
Докато не се откажеш.
Не се чувствам употребен
От болката в мен.

Ти се повтаряше в мен.
Отново и отново, докато заспя.
Не ми даваш да умра,
Завинаги.

Ти се радваше за мен,
Когато аз имах нужда да продължа.
Твоите истини да отрека,
Лъжейки пак.

Ти се загубваше в мен.
Дали защото самия аз бях по-дълбок?
Всичко това ми беше за урок,
Прости ми.

И не аз, а ти
Имаш нещо да ми кажеш,
Но мен пак ме боли,
Докато не се откажеш.
Не се чувствам употребен
От болката в мен

Как не виждаш, че те чакам?
Как не виждаш, че обичам
Да идваш всеки път, когато съзнанието ми е празно?
Как не усещаш как се радвам?
Когато в мене се прокрадваш
Да ми убиваш душата, спускайки се лавинообразно?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...