Болката В Мен

Ти се прероди чрез мен,
Научи да се браниш и опита да полетиш,
Опита се да съживиш
Поезията.

Ти се храниш чрез мен,
Научи се да живееш, като ме ползваш,
Нямаш право да недоволстваш
Сега.

Ти се осмисляш чрез мен,
Достигна своят печален зенит.
Дали вече сме квит
С любовта ?

И не аз, а ти
Имаш нещо да ми кажеш,
Но мен пак ме боли,
Докато не се откажеш.
Не се чувствам употребен
От болката в мен.

Ти се повтаряше в мен.
Отново и отново, докато заспя.
Не ми даваш да умра,
Завинаги.

Ти се радваше за мен,
Когато аз имах нужда да продължа.
Твоите истини да отрека,
Лъжейки пак.

Ти се загубваше в мен.
Дали защото самия аз бях по-дълбок?
Всичко това ми беше за урок,
Прости ми.

И не аз, а ти
Имаш нещо да ми кажеш,
Но мен пак ме боли,
Докато не се откажеш.
Не се чувствам употребен
От болката в мен

Как не виждаш, че те чакам?
Как не виждаш, че обичам
Да идваш всеки път, когато съзнанието ми е празно?
Как не усещаш как се радвам?
Когато в мене се прокрадваш
Да ми убиваш душата, спускайки се лавинообразно?