16 jun 2006, 2:42

Болката все някога ще преболи

  Poesía
1.6K 0 5
За пореден път
усещам нож в гърба.
За пореден път
усещам предателство
от човек на когото държа.
За пореден път
сърцето ми се свива
и щастието в дните ми
бавничко загива.

Когато предаде те скъп човек
боли непоносимо
и за тази болка няма лек.
Единствено във времето намирам аз утеха,
че знам лекува всичко то.
Надеждата в мен е жива
и вярвам аз,че болката
все някога ще преболи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиха е готин!Всичко,което боли ще преболи!
  • Екатерина,Илияна прави сте в това което казвате,но аз вярвам,че при добро желание и вяра всичко може да се постигне
    И благодаря за положителните ви исказвания за стиха ми.
  • браво за стихотворението!
  • "Единствено във времето намирам аз утеха,
    че знам лекува всичко то." Как ми се иска това да е истина, но уви......
    Поздрав за стиха!
  • Да,болката се лекува,но доверието е толкова крехко-лесно се чупи.Дори залепено,личат частите и лепилото.
    ПОЗДРАВ!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...