16 июн. 2006 г., 02:42

Болката все някога ще преболи

1.6K 0 5
За пореден път
усещам нож в гърба.
За пореден път
усещам предателство
от човек на когото държа.
За пореден път
сърцето ми се свива
и щастието в дните ми
бавничко загива.

Когато предаде те скъп човек
боли непоносимо
и за тази болка няма лек.
Единствено във времето намирам аз утеха,
че знам лекува всичко то.
Надеждата в мен е жива
и вярвам аз,че болката
все някога ще преболи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха е готин!Всичко,което боли ще преболи!
  • Екатерина,Илияна прави сте в това което казвате,но аз вярвам,че при добро желание и вяра всичко може да се постигне
    И благодаря за положителните ви исказвания за стиха ми.
  • браво за стихотворението!
  • "Единствено във времето намирам аз утеха,
    че знам лекува всичко то." Как ми се иска това да е истина, но уви......
    Поздрав за стиха!
  • Да,болката се лекува,но доверието е толкова крехко-лесно се чупи.Дори залепено,личат частите и лепилото.
    ПОЗДРАВ!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...