16.06.2006 г., 2:42

Болката все някога ще преболи

1.6K 0 5
За пореден път
усещам нож в гърба.
За пореден път
усещам предателство
от човек на когото държа.
За пореден път
сърцето ми се свива
и щастието в дните ми
бавничко загива.

Когато предаде те скъп човек
боли непоносимо
и за тази болка няма лек.
Единствено във времето намирам аз утеха,
че знам лекува всичко то.
Надеждата в мен е жива
и вярвам аз,че болката
все някога ще преболи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиха е готин!Всичко,което боли ще преболи!
  • Екатерина,Илияна прави сте в това което казвате,но аз вярвам,че при добро желание и вяра всичко може да се постигне
    И благодаря за положителните ви исказвания за стиха ми.
  • браво за стихотворението!
  • "Единствено във времето намирам аз утеха,
    че знам лекува всичко то." Как ми се иска това да е истина, но уви......
    Поздрав за стиха!
  • Да,болката се лекува,но доверието е толкова крехко-лесно се чупи.Дори залепено,личат частите и лепилото.
    ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...