4 jul 2010, 9:49

Болката, зачената с любов

  Poesía
1.1K 0 8

Болката, зачената с любов

 

От всяка страст се ражда много болка
и всяка болка е зачената с любов,
а без любов душите ни замръзват
обвити с тишина, като с покров.

Опитвамe отново да си върнeм
усещането за неповторимост,
смутено осъзнаваме, че празни
и потъмнели нашите вселени са.

Посипани са с пепел и сиротни
опустошено-димни сетивата ни,
изтриваме безсмислените истини,
едва ли не изречени греховно са.

И оцеляваме на прага на безпътието,
извърнали очи назад във времето,
което раждаше страстта ни с много болка,
но за това пък бяха ни обичали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ади Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря, Стелирадвам се, че ме навести
  • Струва си да обичаме, макар да знаем, че спътник ще е и болката! Поздравления, Ади!
  • и оцеляваме... защото можем да обичаме, Алекссентенция за есенцията на моя живот, ТаняБлагодаря, че се отбихте
  • "От всяка страст се ражда много болка
    и всяка болка е зачената с любов"-като сентенция, страшно ми харесва, дори си го сложих на скайпа.
    Поздрави!
  • И оцеляваме на прага на безпътието...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...