22 nov 2020, 0:45  

Болни от любов...

675 0 1

Болни от любов...

 

Как се случи това, че днес виждам

слънцето само събрало се в твоето лице…

Как се случи така, че днес виждам

щастието само озарено през твоите очи…

 

Отново и отново щом се появиш,

земята разтърсваш под краката ми.

А сърцето ми тупти ли, тупти полудяло

и устремено полита към небесата.

 

Без да мисли за друго или за други,

освен за теб, само за теб тупти то.

Само към теб, либе, тича обезумяло,

само за теб може да мисли и да чувства.

 

А когато се засмееш, либе, целия свят

се оцветява от повея на твоя глас.

Усмивката ти, либе, всичко е тя за мен.

Устните ти пък са лъчите и звездите.

 

В целувките ти, либе мога да умра.

Прегръдките ти само са моя дом.

Грижатата ти за мен – моя пристан.

Ръцете ми треперят в твоите без страх.

 

Затова няма нещо което не мога

да направя, когато ме хванеш за ръце.

Не само че сбъдваш мечтите ми,

но и ме вдъхновяваш да ги сбъдвам аз.

 

Това ли е то любовта? Това ли е тя?

Или е нещо много повече от любов…

Цялата изгарям и в огъня само дишам.

В пепелта изписани са нашите имена.

 

Как се случи това, че днес виждам,

чувам, говоря и чувствам само с теб?

Как се случи така, че днес мога да

дишам и издишвам само в твоето дихание?

 

И едно докосване не е достатъчно…

Но с него всяка болка ще излекуваш ти…

Сърцето ми ще се забави само с твоето.

Само от тебе няма лек, но и не искам…

 

Болни от любов може би сме ние,

но щастието да се обичаме е всичко.

Един в другиго, само можем да живеем,

но сълзите ни щастливи са като птици…

 

Болни от любов сме ние – да, така е.

Но и съюзници на едно друго щастие.

Един в другиго, само смисъл намираме,

но всеки миг споделен за нас е живот…

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти смирено, скъпи приятелю! Благодаря много на всички прочели!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...