10 oct 2017, 10:56

Болнични неволи

  Poesía » Civil
578 1 6

Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.

Хора сърдити. Гнойни гърла.
Слепи надежди. Доктори бавни.
Свят на говеда. И диви сърца.
Няма капчук. А душите са жадни.

,,Чакаме вечно!“, изплаква жена.
Клета старуха крета с живота.
Скочиха в миг разгневени тела.
,,Тихо, ма, дърто!“, глупак избоботи.

,,Следващ да идва!‘‘, рече им бял.
Те се понесоха бързо към него.
Свят на красиви надежди. Морал,
Господ защо те е взел на небето…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Посветено на болничните реалности у нас...

Comentarios

Comentarios

  • Напълно вярно, г-жо Василева, напълно вярно...
    За съжаление, светлина не се вижда.
  • Уви... Картинката е точна...
    Керванът пъпли... Кучето си лае.
    Умирането е на нервна почва,
    а Господ за нещастните нехае...
  • За съжаление, това е нашето днес...
  • Жалка и срамна картинка. Поздрави, Митко!
  • Така е, г-жо Ябанджиева. Написах това стихотворение, след като станах пряк свидетел на подобни събития. Нахални хора пререждат старица, която плаче от болка. Жената успя да влезе, но трябваше да чака ,,идващи само за подписи'' да си свършат работата. Точно заради това се обърнах към Морала... И Господ, който отдавна го е взел на небето...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...