Болнични неволи
Гадна мазилка. Мазни петна.
Под от омраза. Думи хапливи.
Счупена мивка. Тъжни лица.
Дива заразa. И джамове гнили.
Хора сърдити. Гнойни гърла.
Слепи надежди. Доктори бавни.
Свят на говеда. И диви сърца.
Няма капчук. А душите са жадни.
,,Чакаме вечно!“, изплаква жена.
Клета старуха крета с живота.
Скочиха в миг разгневени тела.
,,Тихо, ма, дърто!“, глупак избоботи.
,,Следващ да идва!‘‘, рече им бял.
Те се понесоха бързо към него.
Свят на красиви надежди. Морал,
Господ защо те е взел на небето…
© Димитър Драганов All rights reserved.
