11 nov 2006, 10:53

Борба

  Poesía
1.2K 0 1
Животът е дупка пълна с кал,
В нея потъвам бавно със срам.
Драпам нагоре.
Няма милост.
Няма жал.
Някой ме дърпа надолу в гнусната кал.
Вярвам на теб.
Вярваш на мен.
Всеки те лъже,
Познат десен.
Търсиш отговори.
Получаваш въпроси.
Няма ли да свърши най-сетне това?
Да няма вече какво да се проси в смрадта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Но около тази дупка с кал има много красота. Важното е дали ще намериш сили да излезеш от нея.
    Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...