11 нояб. 2006 г., 10:53

Борба

Поэзия

1.2K 0 1

Животът е дупка пълна с кал,
В нея потъвам бавно със срам.
Драпам нагоре.
Няма милост.
Няма жал.
Някой ме дърпа надолу в гнусната кал.
Вярвам на теб.
Вярваш на мен.
Всеки те лъже,
Познат десен.
Търсиш отговори.
Получаваш въпроси.
Няма ли да свърши най-сетне това?
Да няма вече какво да се проси в смрадта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Романтик (Христо Костов)

Но около тази дупка с кал има много красота. Важното е дали ще намериш сили да излезеш от нея.
Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!

2006-11-11T14:59:38+02:00

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬