Nov 11, 2006, 10:53 AM

Борба

Poetry

1.2K 0 1

Животът е дупка пълна с кал,
В нея потъвам бавно със срам.
Драпам нагоре.
Няма милост.
Няма жал.
Някой ме дърпа надолу в гнусната кал.
Вярвам на теб.
Вярваш на мен.
Всеки те лъже,
Познат десен.
Търсиш отговори.
Получаваш въпроси.
Няма ли да свърши най-сетне това?
Да няма вече какво да се проси в смрадта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Но около тази дупка с кал има много красота. Важното е дали ще намериш сили да излезеш от нея.
Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!

2006-11-11T14:59:38+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0