Nov 11, 2006, 10:53 AM
Борба
644
0
1
Животът е дупка пълна с кал,
В нея потъвам бавно със срам.
Драпам нагоре.
Няма милост.
Няма жал.
Някой ме дърпа надолу в гнусната кал.
Вярвам на теб.
Вярваш на мен.
Всеки те лъже,
Познат десен.
Търсиш отговори.
Получаваш въпроси.
Няма ли да свърши най-сетне това?
Да няма вече какво да се проси в смрадта.
В нея потъвам бавно със срам.
Драпам нагоре.
Няма милост.
Няма жал.
Някой ме дърпа надолу в гнусната кал.
Вярвам на теб.
Вярваш на мен.
Всеки те лъже,
Познат десен.
Търсиш отговори.
Получаваш въпроси.
Няма ли да свърши най-сетне това?
Да няма вече какво да се проси в смрадта.
© Димана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!