Димана (Димана)
43 0
11.11.2006 г., 10:53 ч.

Борба 

  Поезия
645 0 1
Животът е дупка пълна с кал,
В нея потъвам бавно със срам.
Драпам нагоре.
Няма милост.
Няма жал.
Някой ме дърпа надолу в гнусната кал.
Вярвам на теб.
Вярваш на мен.
Всеки те лъже,
Познат десен.
Търсиш отговори.
Получаваш въпроси.
Няма ли да свърши най-сетне това?
Да няма вече какво да се проси в смрадта.

© Димана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Но около тази дупка с кал има много красота. Важното е дали ще намериш сили да излезеш от нея.
    Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??