Когато остана сама, за теб често се сещам,
обвит си в топла мъгла, очите ти в тъмното срещам...
....
Имаше нещо в теб... късче познато...
пленително ухание и самородно злато.
Непредсказуем беше, дори невъздържан,
искрен блясък в очите ти към теб ме завърза.
Свикнах с теб ужасно,
без със себе си да съм наясно.
Беше микс от сто неща
и борба на думи и дела.
Предполагам, тръпка ми е липсвала. ...