Вървим, постоянно се борим,
а струйките кръв се стичат след нас.
Краката болят ни от безспирното ходене,
а душите ни плачат тайно, без глас.
Няма пътеки, по които да ходим,
нашите битки се водят без цел,
безсмислени думи непрестанно говорим,
животът ни вика със глас тъй умел.
А ние вървим все след него
с фалшиви усмивки на празни лица.
Борим се, падаме, ставаме, викаме,
а после лъжем душите с фалшиви слова.
Борба за живот ли е, що е, не зная,
по тези пътеки всеки ден аз вървя.
Но да чистя кръвта си аз не желая
и няма да спра да се боря сама.