Jun 19, 2006, 8:34 PM

Борбата

  Poetry
1.2K 0 0

Вървим, постоянно се борим,
а струйките кръв се стичат след нас.
Краката болят ни от безспирното ходене,
а душите ни плачат тайно, без глас.
Няма пътеки, по които да ходим,
нашите битки се водят без цел,
безсмислени думи непрестанно говорим,
животът ни вика със глас тъй умел.
А ние вървим все след него
с фалшиви усмивки на празни лица.
Борим се, падаме, ставаме, викаме,
а после лъжем душите с фалшиви слова.
Борба за живот ли е, що е, не зная,
по тези пътеки всеки ден аз вървя.
Но да чистя кръвта си аз не желая
и няма да спра да се боря сама.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...