19.06.2006 г., 20:34

Борбата

1.2K 0 0

Вървим, постоянно се борим,
а струйките кръв се стичат след нас.
Краката болят ни от безспирното ходене,
а душите ни плачат тайно, без глас.
Няма пътеки, по които да ходим,
нашите битки се водят без цел,
безсмислени думи непрестанно говорим,
животът ни вика със глас тъй умел.
А ние вървим все след него
с фалшиви усмивки на празни лица.
Борим се, падаме, ставаме, викаме,
а после лъжем душите с фалшиви слова.
Борба за живот ли е, що е, не зная,
по тези пътеки всеки ден аз вървя.
Но да чистя кръвта си аз не желая
и няма да спра да се боря сама.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...