2 ago 2013, 21:50

Борбата

548 0 1

БОРБАТА

 

Вървиш след своя зов резонен,

по пътя сблъскваш се с „реликви”.

Веднъж приет, веднъж изгонен,

се сещаш за прасето с тикви.

 

Което бори се – почти успява,

доволно в напъните свои.

Щастлив ще си и ти, ала тогава

когато тиквите са твои.

 

Защото, ако бориш други,

освен в калта и миризмата,

наместо слава и заслуги,

ще спреш на хората в краката.

 

01.04.13

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...