2.08.2013 г., 21:50

Борбата

541 0 1

БОРБАТА

 

Вървиш след своя зов резонен,

по пътя сблъскваш се с „реликви”.

Веднъж приет, веднъж изгонен,

се сещаш за прасето с тикви.

 

Което бори се – почти успява,

доволно в напъните свои.

Щастлив ще си и ти, ала тогава

когато тиквите са твои.

 

Защото, ако бориш други,

освен в калта и миризмата,

наместо слава и заслуги,

ще спреш на хората в краката.

 

01.04.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...