БОРБАТА
Вървиш след своя зов резонен,
по пътя сблъскваш се с „реликви”.
Веднъж приет, веднъж изгонен,
се сещаш за прасето с тикви.
Което бори се – почти успява,
доволно в напъните свои.
Щастлив ще си и ти, ала тогава
когато тиквите са твои.
Защото, ако бориш други,
освен в калта и миризмата,
наместо слава и заслуги,
ще спреш на хората в краката.
01.04.13
© Динко Всички права запазени