2.08.2013 г., 21:50

Борбата

542 0 1

БОРБАТА

 

Вървиш след своя зов резонен,

по пътя сблъскваш се с „реликви”.

Веднъж приет, веднъж изгонен,

се сещаш за прасето с тикви.

 

Което бори се – почти успява,

доволно в напъните свои.

Щастлив ще си и ти, ала тогава

когато тиквите са твои.

 

Защото, ако бориш други,

освен в калта и миризмата,

наместо слава и заслуги,

ще спреш на хората в краката.

 

01.04.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...