Мила, затвори очи

и отдай се на мечти,

повярвай в тях, за истина ги приеми

и усмивката тогава ще се появи

и лицето нежно ще ти засияе,

но не, аз виждам го, то ридае,

не разбираш ли, и мене ме боли,

ако се откажеш да се бориш, хич не ме моли

да те подкрепя в тъмнината на нощта,

завинаги изгубена бъди в сивата гора.

Знай, че част от мене те обича.

И при тебе е така, недей отрича.

Да, и аз искам да се отърва от кича,

от гадостта на всичко материално,

от всичко пошло, гнусно, тривиално, кално,

но няма как, светът ни е устроен така,

гора от хора, а няма кой да подаде ръка,

няма обич, няма топлина.

Аз искам да се боря с всичко това,

но да бъде с мене никой няма да зова.

Ако се откажеш, ако отчаянието в тебе надделее,

знай, че споменът за тебе ще се разпилее.

Аз мога сам в пустинята безжизнена да продължа,

но двама ако сме, тогава не всичко ще усещаме като лъжа.