Мила, затвори очи
и отдай се на мечти,
повярвай в тях, за истина ги приеми
и усмивката тогава ще се появи
и лицето нежно ще ти засияе,
но не, аз виждам го, то ридае,
не разбираш ли, и мене ме боли,
ако се откажеш да се бориш, хич не ме моли
да те подкрепя в тъмнината на нощта,
завинаги изгубена бъди в сивата гора.
Знай, че част от мене те обича.
И при тебе е така, недей отрича.
Да, и аз искам да се отърва от кича,
от гадостта на всичко материално,
от всичко пошло, гнусно, тривиално, кално,
но няма как, светът ни е устроен така,
гора от хора, а няма кой да подаде ръка,
няма обич, няма топлина.
Аз искам да се боря с всичко това,
но да бъде с мене никой няма да зова.
Ако се откажеш, ако отчаянието в тебе надделее,
знай, че споменът за тебе ще се разпилее.
Аз мога сам в пустинята безжизнена да продължа,
но двама ако сме, тогава не всичко ще усещаме като лъжа.
© Дил Всички права запазени