Босфорският хоризонт

                     Край Босфо̀ра шум се вдига...

                                  Иван Вазов

Край Босфо̀ра шум се вдига,

по мостовете танкове пълзят,

ето Ердоган пристига,

танковете Ердоган зове да го спасят!

Турция тресат я атентати,

кюрди искат тяхна свобода,

запукаха сега преврати,

Гюлен показа своите рога.

Шумът площадите залива,

тълпи реват за Ердоган Султан,

светска Турция завива

към спомените за Осман.

Чистките безмилостно започват,

затворите кого да поберат,

опашки уволнени се проточват,

глави ще падат - тъй е пожелал редът!

Списъците са безкрайни,

кой ли няма да попадне в тях,

няма да останат тайни,

ятаганът Ердоган отсича със замах!

Съдиите съдии ще ги съдят,

генерали във раирани костюми,

Кемал от Турция ще пъдят,

за непослушните ще завалят куршуми!

Дали пък спукалия се преврат,

не е подаръкът на чичо Сам,

преврат сглобен от US апарат,

султан след неуспял майдан!?

Цели ли се Ердоган

във смълчания Балкан?

Ердоган си има блян

със бастуна на Местан,

шатрите да разпростре

в разградения бостан...

Съдбоносен референдум се задава,

атаката повежда президентът падишах,

вулкан изригва змейска лава,

гамбит започна на комшийската дъска за шах!

Какво от тука по-насетне,

президентски султанат изгрява май,

дали пък султаната няма да е кратък,

какъв ще бъде краят – кой ли знае 

на Анадолско-Босфорския рай!?

гр. София, 21.07.2016г.