13 jul 2022, 17:54

Боси надежди

  Poesía
529 0 0

И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.

Облаци причудливи сред клоните щъкат.
Слънчев лъч целува всяко листо.
Времето никога назад не поглежда,
а ний го преследваме с въпросът „Защо“

В дъждовните локви шляпат боси надежди.
Под съпровода на кучешки лай и лунен светлик.
Старата лодка сънува своите чудни морета,
докато нашите неволи множат се безспир.

Заревото на изток припламва в червено.
Нов ден в ново време се ражда сега.
Под реброто ме парва чувство стаено.
Светлината отново, победи тъмнината в света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...