13.07.2022 г., 17:54

Боси надежди

525 0 0

И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.

Облаци причудливи сред клоните щъкат.
Слънчев лъч целува всяко листо.
Времето никога назад не поглежда,
а ний го преследваме с въпросът „Защо“

В дъждовните локви шляпат боси надежди.
Под съпровода на кучешки лай и лунен светлик.
Старата лодка сънува своите чудни морета,
докато нашите неволи множат се безспир.

Заревото на изток припламва в червено.
Нов ден в ново време се ражда сега.
Под реброто ме парва чувство стаено.
Светлината отново, победи тъмнината в света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...