И кротките гълъби някак станаха чужди.
Все по дистанцирано разглеждат света.
Гларуси дебнат в небето безшумни
и влитат неканени, сред мълчаливи ята.

Облаци причудливи сред клоните щъкат.
Слънчев лъч целува всяко листо.
Времето никога назад не поглежда,
а ний го преследваме с въпросът „Защо“

В дъждовните локви шляпат боси надежди.
Под съпровода на кучешки лай и лунен светлик.
Старата лодка сънува своите чудни морета,
докато нашите неволи множат се безспир.

Заревото на изток припламва в червено.
Нов ден в ново време се ражда сега.
Под реброто ме парва чувство стаено.
Светлината отново, победи тъмнината в света.