6 ago 2010, 11:42

Босоногото дете 

  Poesía » Otra
590 0 3

 

 

 Тичаше заедно с вятъра

босоногото малко дете...

непомилвано, непогалено

от грижовни, топли ръце...

 

Тичаше заедно с вятъра,

бягаше босо в прахта,

тръни и пясък, и камъни

нараняваха до кръв през деня...

неговата детска  душа.

 

Но калù се от битки с бурите,

от милувките на вятъра суров,

не се пречупи - израсна

със светла и сърдечна душа...

 

Много често при мен се завръща

босоногото малко дете - с усмивка

по детски невинна и просълзени очи -

търсещи ласка любов, която да помилва

неговата  чиста душа...

 

 

05.08.2010г.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не позволявай никога да си отиде това дете! Браво...
  • Светлана,благодаря ти за топлите думи!!!
  • С усмивка по детски невинна
    ще се завръща винаги това сърце...
    Чудесно е, Катя..благодаря за удоволствието да го прочета!
Propuestas
: ??:??