Босоногото дете
Тичаше заедно с вятъра
босоногото малко дете...
непомилвано, непогалено
от грижовни, топли ръце...
Тичаше заедно с вятъра,
бягаше босо в прахта,
тръни и пясък, и камъни
нараняваха до кръв през деня...
неговата детска душа.
Но калù се от битки с бурите,
от милувките на вятъра суров,
не се пречупи - израсна
със светла и сърдечна душа...
Много често при мен се завръща
босоногото малко дете - с усмивка
по детски невинна и просълзени очи -
търсещи ласка любов, която да помилва
неговата чиста душа...
05.08.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
