Брачна сага

12 mar 2007, 8:32

Poesía

598 0 7

Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!

Защо се лутаме от лакомия
да се доказваме?
И как не помним, че сме ние,
и ние равни сме!

Какви безумни цели сме загонили
та се препъваме!
Зачеркнахме наивните си спомени,
и не, не струваме!

Загубихме се в хаос от безумия
и се забравихме!
И погледи нелепи, неразумни
си отправяме!

Но нишка здрава вплела ни е,
свързва ни!
И в тази непонятна олелия
сме обвързани!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kity (Людмила Нилсън)

2007-03-12T15:17:01+02:00

Колко само сме обвързани един с друг!
Написала си нещо много вярно, поздравявам те!
ria (Гергана Иванова)

2007-03-12T15:11:44+02:00

Донякъде на тази лакомия се дължи и прогресът. Непрекъснато да се доказваме, да бъдем още по- добри в целите, за сметка на чувствата...
Laska (Ласка Александрова)

2007-03-12T14:46:39+02:00

Щом казваш
Хубав стих!
Поздрав!
dodic (Деян Димитров)

2007-03-12T12:00:03+02:00

Много реален стих Катя.

"Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!" - толкова добре си го казала.

Поздрав и от мен.
Романтик (Христо Костов)

2007-03-12T09:05:11+02:00

Много хубав стих, Катя!!!
Поздрави!!!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-12T08:37:15+02:00

Да, такъв е живота!
Чудесен стих!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-12T08:33:20+02:00

Толкова истинско!
Поздрав за прекрасния стих!