12.03.2007 г., 8:32 ч.
Брачна сага
Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!
Защо се лутаме от лакомия
да се доказваме?
И как не помним, че сме ние,
и ние равни сме!
Какви безумни цели сме загонили
та се препъваме!
Зачеркнахме наивните си спомени,
и не, не струваме!
Загубихме се в хаос от безумия
и се забравихме!
И погледи нелепи, неразумни
си отправяме!
Но нишка здрава вплела ни е,
свързва ни!
И в тази непонятна олелия
сме обвързани!
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!
Защо се лутаме от лакомия
да се доказваме?
И как не помним, че сме ние,
и ние равни сме!
Какви безумни цели сме загонили
та се препъваме!
Зачеркнахме наивните си спомени,
и не, не струваме!
Загубихме се в хаос от безумия
и се забравихме!
И погледи нелепи, неразумни
си отправяме!
Но нишка здрава вплела ни е,
свързва ни!
И в тази непонятна олелия
сме обвързани!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Донякъде на тази лакомия се дължи и прогресът. Непрекъснато да се доказваме, да бъдем още по- добри в целите, за сметка на чувствата...
-
Щом казваш
Хубав стих!
Поздрав!
-
Много реален стих Катя.
"Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!" - толкова добре си го казала.
Поздрав и от мен. -
Много хубав стих, Катя!!!
Поздрави!!! -
Да, такъв е живота!
Чудесен стих! -
Толкова истинско!
Поздрав за прекрасния стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Написала си нещо много вярно, поздравявам те!