12.03.2007 г., 8:32

Брачна сага

782 0 7
Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!

Защо се лутаме от лакомия
да се доказваме?
И как не помним, че сме ние,
и ние равни сме!

Какви безумни цели сме загонили
та се препъваме!
Зачеркнахме наивните си спомени,
и не, не струваме!

Загубихме се в хаос от безумия
и се забравихме!
И погледи нелепи, неразумни
си отправяме!

Но нишка здрава вплела ни е,
свързва ни!
И в тази непонятна олелия
сме обвързани!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко само сме обвързани един с друг!
    Написала си нещо много вярно, поздравявам те!
  • Донякъде на тази лакомия се дължи и прогресът. Непрекъснато да се доказваме, да бъдем още по- добри в целите, за сметка на чувствата...
  • Щом казваш
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • Много реален стих Катя.

    "Какво ни заслепява, та не смогваме
    да се погледнем във очите!" - толкова добре си го казала.

    Поздрав и от мен.
  • Много хубав стих, Катя!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...