12 мар. 2007 г., 08:32

Брачна сага

785 0 7
Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!

Защо се лутаме от лакомия
да се доказваме?
И как не помним, че сме ние,
и ние равни сме!

Какви безумни цели сме загонили
та се препъваме!
Зачеркнахме наивните си спомени,
и не, не струваме!

Загубихме се в хаос от безумия
и се забравихме!
И погледи нелепи, неразумни
си отправяме!

Но нишка здрава вплела ни е,
свързва ни!
И в тази непонятна олелия
сме обвързани!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко само сме обвързани един с друг!
    Написала си нещо много вярно, поздравявам те!
  • Донякъде на тази лакомия се дължи и прогресът. Непрекъснато да се доказваме, да бъдем още по- добри в целите, за сметка на чувствата...
  • Щом казваш
    Хубав стих!
    Поздрав!
  • Много реален стих Катя.

    "Какво ни заслепява, та не смогваме
    да се погледнем във очите!" - толкова добре си го казала.

    Поздрав и от мен.
  • Много хубав стих, Катя!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....