Брачната халка
На М.
На лявата страна - откъм сърцето,
по-точно на безименния пръст,
аз нося брачната халка - златцето,
което има тежестта на кръст.
И легнала на пръста ми - горката,
тя мене с тебе двамата събра.
Във кръглото пространство на халката
живота ни на двама се побра.
Гравирал съм отвътре твойто име
и в нея съм затворил любовта.
И тя ме топли в лято и през зиме,
додето ме прекърши старостта.
Не съм я свалял даже за минута -
тя винаги на пръста ми лежи.
Понякога по кожата се лута,
но все на мястото си тя тежи.
В минутите на болка във сърцето
погалвам я със дясната ръка
и ведро става ми тогаз лицето...
Животът ми тече като река.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
